ЗНАНИЕ, МЪДРОСТ, РАЗБИРАНЕ
Знанието е продукт на
Двореца на Учението. То обозначава съвкупността от човешките открития и опит,
постигани чрез петте сетива и съпоставяни, изследвани и дефинирани с помощта на
интелекта. Именно към него човек изпитва умствена увереност, тъй като то може
да бъде потвърдено по експериментален път. Това е общата формула за изкуствата
и науките. Знанието засяга всичко, което има отношение към градежа и развитието
на формената страна на нещата. Следователно, то обслужва материалната страна
на еволюцията — материята в слънчевите системи, в планетата, в трите
свята на човешката еволюция и в телата на човека.
Мъдростта е плод на Палата на
Мъдростта. Тя е свързана с развитието на живота вътре във формите, с напредъка
на духа чрез тези постоянно променящи се носители (проводници) и с разширенията
на съзнанието, които се натрупват от живот в живот. Тя отразява жизнената
страна на еволюцията. Доколкото работи със същността на нещата, а не с техните
външни форми, мъдростта олицетворява интуитивното долавяне на истината без
помощта на разсъдъчната способност. Тя е онази вродена сетивност, която може
да отличи истината от лъжата, реалното от нереалното. Мъдростта е дори нещо
повече от това, защото означава и растяща способност на Мислителя да навлиза
все по-дълбоко в ума на Логоса, да вниква в истинската същност на великото
вселенско шествие, да вижда целта и все повече да се хармонизира с една
по-висока мярка. От гледна точка на сегашната ни цел (която е да научим нещо
повече за Пътя на Светостта и различните му етапи), мъдростта може да се
дефинира като осмисляне на "вътрешното Царство Божие" и разбиране на
"Царството Божие отвън", в слънчевата система. Това може да се
представи и като постепенно сливане на пътя на мистика с този на окултиста, или
като издигане на храма на мъдростта върху фундамента на знанието.
Мъдростта е наука на духа, точно както знанието е наука
на материята. Знанието е разделящо и обективно, докато мъдростта е синтезираща
и субективна. Знанието разделя, мъдростта обединява. Знанието диференцира,
докато мъдростта съчетава. Какво тогава означава терминът
"разбиране"?
Разбирането може да се
определи като способност на Мислителя във Времето да придобива и натрупва
подходящо знание като основа за мъдростта. Именно то (разбирането) му позволява
да адаптира формените неща към живота на духа, да улавя проблясъците на
вдъхновение, идващи до него от Палата на Мъдростта, и да ги свързва с фактите
от Двореца на Учението. Цялата идея може да бъде изразена така:
Мъдростта се отнася до единния "АЗ", знанието
има връзка с "неАЗ"-а, а разбирането отразява гледната точка на
Егото, или Мислителя, и на връзката му с тях.
В Залата на Невежеството контролира формата и преобладава
материалната страна на нещата. Тук човек е поляризиран в личността, или в
низшия "Аз". В Двореца на Учението висшият "АЗ", или Егото,
се стреми да доминира над формата, докато постепенно бъде достигната точката на
равновесието, в която човек вече не е контролиран преимуществено нито от
едното, нито от другото. По-късно Егото става все по-доминантно, докато накрая
в Палата на Мъдростта то придобива контрол над трите нисши свята — вродената
божественост поема управлението в растяща степен.
